Постинг
06.10.2008 22:55 -
как започнах и не мога...
Автор: yotzzo
Категория: Музика
Прочетен: 2334 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2012 10:59
Прочетен: 2334 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 01.03.2012 10:59
Първо трябва да кажа, че ние сме много. Такива като мен. Говорих с някои от тях и те смятат, че трябва да го кажем. Мислехме да го пишем заедно, но аз съм нетърпелив и изпреварвам!
Кога започнах? Не знам точно. Още от малък съм опитвал. Видях от братовчедите ми. Те са от онова поколение. Битълс, Стоунс, хипита...След това в пубертета нещата се задълбочиха. Първо сам вкъщи, после започнахме да се събираме с приятели тайно по пейките в парка. Криехме се от учителите и милицията, разбира се! Майка ми и баща ми не го одобряваха. /Всъщност, май никой не го одобряваше, както и сега. / Не ме спираха по репресивен начин, но ми говореха. Надяваха се,че с възрастта ще престана. Е, не се случи. Не престанах. Нещата даже се задълбочиха. Започнахме да се събираме с други като мен, много пристрастени...или как е думата? Не знам. В казармата продължих, за моя радост и за ужас на военните имаше няколко като мен. Криехме се, но един офицер ни хвана. Много се уплашихме, но се оказа,че и той е като нас, обаче се страхува от жена си и затова не смее вкъщи.
И след казармата продължих. С нова сила. Трудно намерих съмишленици, някои се бяха отказали, но аз не исках да спирам! Така продължи с години.
Сега пак се събираме с едни приятели няколко пъти седмично и го правим заедно. На тях им е трудно. Жените им не го одобряват, за обществото, да не говорим - подиграва ни се, но ние сме свикнали. Винаги са гледали на нас като на марсианци.
Вече не ме е страх и ще го кажа : Няма да спра да свиря, каквото и да си мислите за мен! И да ми се смеете и подигравате! Снизходителните усмивки не ги забелязвам. Коментарите не ги чувам. Вълнува ме какво ще стане като хвана китарата, включа я в усилвателя, другите започнат да свирят и тогава започва това, за което си е струвало да съм маргинален в обществото. И няма да спра да свиря докато мърдам! Може би е трудно за разбиране, ексцентрично, глупаво, смехотворно... Съжалявам. Това е все едно да спра да говоря.
Няма да спра! Явно музикант е диагноза, а не професия или "призвание". Болест, при това неизлечима болест. Не съм го искал, такъв съм се родил...
Кога започнах? Не знам точно. Още от малък съм опитвал. Видях от братовчедите ми. Те са от онова поколение. Битълс, Стоунс, хипита...След това в пубертета нещата се задълбочиха. Първо сам вкъщи, после започнахме да се събираме с приятели тайно по пейките в парка. Криехме се от учителите и милицията, разбира се! Майка ми и баща ми не го одобряваха. /Всъщност, май никой не го одобряваше, както и сега. / Не ме спираха по репресивен начин, но ми говореха. Надяваха се,че с възрастта ще престана. Е, не се случи. Не престанах. Нещата даже се задълбочиха. Започнахме да се събираме с други като мен, много пристрастени...или как е думата? Не знам. В казармата продължих, за моя радост и за ужас на военните имаше няколко като мен. Криехме се, но един офицер ни хвана. Много се уплашихме, но се оказа,че и той е като нас, обаче се страхува от жена си и затова не смее вкъщи.
И след казармата продължих. С нова сила. Трудно намерих съмишленици, някои се бяха отказали, но аз не исках да спирам! Така продължи с години.
Сега пак се събираме с едни приятели няколко пъти седмично и го правим заедно. На тях им е трудно. Жените им не го одобряват, за обществото, да не говорим - подиграва ни се, но ние сме свикнали. Винаги са гледали на нас като на марсианци.
Вече не ме е страх и ще го кажа : Няма да спра да свиря, каквото и да си мислите за мен! И да ми се смеете и подигравате! Снизходителните усмивки не ги забелязвам. Коментарите не ги чувам. Вълнува ме какво ще стане като хвана китарата, включа я в усилвателя, другите започнат да свирят и тогава започва това, за което си е струвало да съм маргинален в обществото. И няма да спра да свиря докато мърдам! Може би е трудно за разбиране, ексцентрично, глупаво, смехотворно... Съжалявам. Това е все едно да спра да говоря.
Няма да спра! Явно музикант е диагноза, а не професия или "призвание". Болест, при това неизлечима болест. Не съм го искал, такъв съм се родил...
Търсене