Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2008 22:55 - как започнах и не мога...
Автор: yotzzo Категория: Музика   
Прочетен: 2334 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 01.03.2012 10:59


   Първо трябва да кажа, че ние сме много. Такива като мен. Говорих с някои от тях и те смятат, че трябва да го кажем. Мислехме да го пишем заедно, но аз съм нетърпелив и изпреварвам! 
   Кога започнах? Не знам точно. Още от малък съм опитвал. Видях от братовчедите ми. Те са от онова поколение. Битълс, Стоунс, хипита...След това в пубертета нещата се задълбочиха. Първо сам вкъщи, после започнахме да се събираме с приятели тайно по пейките в парка. Криехме се от учителите и милицията, разбира се! Майка ми и баща ми не го одобряваха. /Всъщност, май никой не го одобряваше, както и сега. / Не ме спираха по репресивен начин, но ми говореха. Надяваха се,че с възрастта ще престана. Е, не се случи. Не престанах. Нещата даже се задълбочиха. Започнахме да се събираме с други като мен, много пристрастени...или как е думата? Не знам. В казармата продължих, за моя радост и за ужас на военните имаше няколко като мен. Криехме се, но един офицер ни хвана. Много се уплашихме, но се оказа,че и той е като нас, обаче се страхува от жена си и затова не смее вкъщи.
   И след казармата продължих. С нова сила. Трудно намерих съмишленици, някои се бяха отказали, но аз не исках да спирам! Така продължи с години.
 Сега пак се събираме с едни приятели няколко пъти седмично и го правим заедно. На тях им е трудно. Жените им не го одобряват, за обществото, да не говорим - подиграва ни се, но ние сме свикнали. Винаги са гледали на нас като на марсианци.
 Вече не ме е страх и ще го кажа : Няма да спра да свиря, каквото и да си мислите за мен! И да ми се смеете и подигравате! Снизходителните усмивки не ги забелязвам. Коментарите не ги чувам. Вълнува ме какво ще стане като хвана китарата, включа я в усилвателя, другите започнат да свирят  и тогава започва това, за което си е струвало да съм маргинален в обществото. И няма да спра да свиря докато мърдам! Може би е трудно за разбиране, ексцентрично, глупаво, смехотворно... Съжалявам. Това е все едно да спра да говоря.
    Няма да спра!  Явно музикант е диагноза, а не професия или "призвание". Болест, при това неизлечима болест. Не съм го искал, такъв съм се родил...





Тагове:   китара,   музикант,   avanzados,


Гласувай:
4



1. анонимен - ........
12.10.2008 17:54
От мен - бурни аплодисменти.
цитирай
2. yotzzo - Бурни..
12.10.2008 22:59
Чак пък бурни...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotzzo
Категория: Други
Прочетен: 38282
Постинги: 9
Коментари: 8
Гласове: 150
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031