Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12 11:37 - Надежда в безнадеждността
Автор: yotzzo Категория: Други   
Прочетен: 484 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 04.12 18:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 Има тенденция напоследък да се говори как положението в България и в частност в БПЦ е безнадеждно и как проблемите трябва да се решат с политически средства. Много наставници, учители и ментори осъждат зилотизма, модернизма, отстъпленията на целия български народ и в частност църковния народ и клир. Като чете човек разни проповеди и дискусии в нетя направо може да се отчае. Това вече прераства в една негативна нагласа към света, църквата ни и изобщо към живота. От всякъде лъха един дух на безнадеждност, като интересното е, че никой не вижда себе си като виновен за това положение на нещата.Вече не вярваме, че Бог ни обича, само мислим, че всеки момент ще ни накаже, както е наказал Содом и Гомор или Ниневийците/имаше една патетична проповед по темата тези дни/. И ще ни накаже, защото не ние, които сме малкото "верни", а другите "неверници" и "отстъпници", които са много, безчинстват и не се покайват. Смело изобличаваме неоезичници, еретици, вътрешни врагове на Църквата и кого ли не. Може би не си даваме сметка, че живеем в секуларно общество много отдавна. Правим си илюзии, че християнството може да бъде държавен и световен ред. Изобщо, гледаме на него, като на една добра идеология, която трябва да бъде противопоставена на секуларизма, като ни се привиждат първи, втори и трети Римове, които ще спасят света. Може би ни се струва тежко да погледнем истината в очите и да си дадем сметка, че времената по-скоро приличат на Римската империя, когато християните са били гонени, а благовестието далеч не е стигнало до всички краища на земята.
   
  Вярно е, че в днешно време из цял свят има някакви християнски църкви и всички са чували за Христос. Но за кой Христос са чули и какви са изобщо нагласите? Огромният процент жители на планетата Земя нямат представа Кой и какъв Е нашият Бог! Съдейки по нас като свидетели, те смятат, че вярваме в едно зло и заплашително божество, готово да хвърли огън и жупел върху тези, които не вярват в него или не изпълняват някакви предписания. Говорейки с един мой приятел от детство, се удивих от представите му за греха. Попита ме "не е ли грях да се яде олио през пости?". Казах му " а ти знаеш ли какво е грях?", той се замисли "май говоря глупости... някой път ще ми обясниш". Не е дошъл още този някой път, както и да е. Имам предвид, че представата за греха у съвременния човек е неспазването на някакви странни правила. В тази връзка си мисля, че положението за днешния, така да кажем, мисионер е по-трудно от това в първите векове. Атиняните за слушали за "незнайния Бог", докато сега всеки си мисли, че знае, а всъщност знае тези лъжливи клишета, които секуларните философи и идеолози са му внушили, че трябва да знае. Да се преборим с клишетата набили се в главите на хората като аксиоми е по-трудно, отколкото да им предложим някакво ново учение. Затова и всякакви безумни езотерични, окултни и неопагански учения процъфтяват. Няма как да е иначе и нашето справедливо възмущение, прерастващо в "справедлив" гняв и осъждане, няма как да донесе добри плодове.

    Описах накратко положението в днешния свят, а сега ще се опитам да се върна на първоначалната си мисъл. И така, чувството за безнадеждност не ни оставя. Нямаме думи на утешение, няма я котвата на надеждата, коята е една от "тези трите", които ни остават. Къде да намерим тези думи? Имаме ли някакъв духовен пример, който да ни увлече към пресветлото Христово Лице? Преди време някой зададе този въпрос на Лимасолския Митрополит Атанасий на една среща във Варна. Този забележителен духовник веднага намери думи за утеха. Той каза следното/цитирам свободно по смисъл/ "Не се притеснявайте, молете се, а Църквата ще роди духовни старци!", въпреки че виждаше нашето отчайващо положение, според мен не беше очаквал да види такива бедни и сополиви сирачета като нас! Не се обиждайте, така е! Ние сме бедните и сополиви сирачета на православието, които се бият помежду си, понеже няма кой да ги научи на любов, не че делят нещо. Ако търсехме Божията благодат, нямаше да се ритаме с босите си крака и да се замеряме с кал от локвите, но да не ставам и аз ментор и учител, не ми отива на гумените цървули. Мисълта ми беше, че надежда има, въпреки страхотиите, които се говорят непрекъснато. Добре, няма духовност в обществото - ами да станем ние духовни някак. Сами, вика, не можем! Не можем, така е. Но никой не може да отрече, че по Божията милост енорийския живот в България се съживява. Ако пък енорията ни не е добра - ние да станем добри, колкото можем, а енорията полека ще се оправи. Когато повечето енории станат добри, ще има и добри и пълни манастири, а после ще има и добри архиереи, че и добър патриарх/не казвм нищо за сегашните, просто са подлагани на жестоки критики/. След това и обществените нагласи към Църквата Христова ще се променят. Това е пътят, общо казано. С размахване на пръсти, сочене на кривините, осъждане, параноично крещене или охкане "нищо не става", наистина няма да има промени към добро. Промените към добро започват в самите нас. Ако нямаме жив духовен пример, то поне имаме книги повече от всякога! Свети отци, Добротолюбие, Патерици, книги на съвременни подвижници - каквото си искаме. Не можем да накараме някой да ги чете, но можем да накараме себе си. Не можем да накараме друг да се моли но ние можем да се молим за всеки. Бог няма да ни остави, ние Го оставяме, но Той нас - никога. И няма да ни накаже като Ниневийци, Содом и Гомора. Нашият Христос не наказва. Той казва: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко."/Мат.11:28-30/ " Ето, стоя пред врата и хлопам"/Откр. 3:20/, казва.

   Такива сме, онакива сме, но Христос ни обича, щом се разпна за всички. Няма къде да се скрием от Неговата любов! Можем да се крием временно, но във Вечността, няма да се избавим от нея! Да, за някои ще е пояждащ огън, но ние не сме сред тях. Сред тях са "другите". Така ли стана? Не сме ние. Другите са! И си го заслужават! Нали така? Е, не е така. Точно ние ще си го заслужим, ако казваме че другият го заслужава. И Христос пак ни обича и ни чака търпеливо. Защо трябва да Го използваме за плашило, когато плашилата сме ние? Това не знам и никога не съм го знаел. И не искам да го знам. Свети Силуан Атонски казва, че ако хората знаеха, колко ни обича Христос, щяха да тичат към Него на стада! Да, точно така казва - "на стада".

    И така, при такъв човеколюбив Бог има ли място за отчаяние? Има ли място за осъждане? Има ли място за кавги и страх? Защо се отчайваме, защо се плашим? Това е просто човешка слабост, имаме си я, но наистина няма място за отчаяние, колкото и безнадеждно да ни изглежда положението. Само мъничко да изместим целта си и нещата ще се подредят. Дали ще се промени БПЦ? Не знам. Дали ще променим света? И това не знам. Но ако ние се променим, обърнем, покаем, тогава и цялото мироздание ще се промени. Защото човекът е голям космос в малкия космос, по думите на св Григорий Назиански. Да променим големият космос, малкият не е наша работа. Той е малък. В наша власт е да се обърнем, а като се обърнем, няма как да не започнем да се молим за целия свят, а светът, колкото и парадоксално да звучи е променим чрез молитва, а не чрез революции.

 



Гласувай:
0
0



1. nedovolen - ХУБАВ ПОСТИНГ
04.12 22:43
Как да кажа кратко. Един е Господ, друго са религиите, трето попове, ходжи и т.н. БПЦ я няма :)))
Ако вярвам в Господ, защо ми е църква и джамия. Щом отида там, значи се отказвам от Него.Не Му трябват свещи, икони и т.н. Действа Сам и не Му трябва ни вашето, ни нашето мнение, ни на парламент. Праща катаклизми, да подсети към разум и толкоз.
Господ е моят храм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yotzzo
Категория: Други
Прочетен: 23422
Постинги: 9
Коментари: 8
Гласове: 149
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031