Хубаво е да се грижим за кучетата, но е още по-хубаво да се грижим за хората. Звучи менторски, но напоследък много ми дойде! Моля да ме извините! Та  накратко:
  Има едни емоционален момент - кучето е безсловесно и доста често изглежда по-миличко от просещ стар човек или впиянчен клошар. Вероятно за някои  е по-симпатично и от цигане дишащо лепило.
 Ние мразим хората, освен ако на са наши близки. Както казва Сартр "адът - това са другите". Човекът, обаче е странно устроен, той има нужда да обича и да бъде обичан. Намразили другия човек ние сме способни да отдадем цялата си любов и целия си живот на разни креатури/кучета, котки папагали, рибки/. Половината от последното изречение е цитат, но не помня от къде точно. Просто ми харесва думата "креатура". Разочарованието ни от обществото измества центъра на нашите ценности. Готови сме да нахраним или приберем от улицата куче или коте, но е и дете.
 Кучета, котета, хамстери... защо никой не се сеща за онеправданите, дискриминирани и неглижирани /модерна дума/ хлебарки? Всеки ден безмилостно биват избивани милиарди от тези прекрасни и лъскави създания! Ща ви кажа защо не се сещаме.Не са миловидни. Не наподобяват хора, докато страдащият бозайник наподобява страдащо дете и ние почти инстинктивно гледаме да се погрижим за него.
 Хубаво е да се грижим за кучетата. Хубаво е да се погрижим и за прасетата, идва Коледа!